-Доберман

Екстериор: Доберман се отличава с горда осанка, голяма сила, жив темперамент и впечатляваща елегантност. Главата е съразмерна с тялото и е с форма на удължен пресечен конус. Има слабо изразен стоп. Муцуната е издължена, челюстите са много силни и здрави, с ножицовидна захапка. Цветът на носната гъба съответства на окраската на козината. Ушите са високо поставени, средни по големина; част от тях се купира в ранна възраст, за да се носят изправени. Очите са овални, средно големи, с тъмно оцветяване. Шията е изящна, леко удължена. Гърдите са добре замускулени. Гърбът е сравнително къс, компактен, с изразена холка. Коремът е прибран. Крайниците са прави и елегантни, силно замускулени. Космената покривка е къса, твърда, гладка, лъскава и добре прилепнала към тялото. Окраската е преобладаващо смолисточерна или тъмнокафява, като независимо от цвета трябва да има подпали (от огненочервено до махагоново) върху устните, бузите, над клепачите, гърлото, гърдите, долната част на крайниците и в основата под опашката. Височина: мъжки 68-72 см, женска 63-68 см.;Тегло: мъжки 40-45 кг, женска 32-35 кг.;Качества и предназначения: Доберман е силно, смело, бдително и с развит интелект куче. Поради голямата му податливост към обучение е бил използван във военни действия по време на Първата световна война (особено като патрулно куче), а след завършването й - за куче граничар, пазач и за водач на слепи военни инвалиди. Но от последната му роля скоро бил освободен поради раздразнителността и агресивността, която проявява към непознати хора по време на разходките. Днес благодарение на отличното му обоняние се използва като следотърсач в криминалистиката, а също като патрулно служебно куче и като отличен пазач. Нуждае се от много движение и всекидневно възлагане на работа. Много популярен е сред любителите на кучета, тъй като е темпераментен, възприемчив, решителен, отличен бодигард на семейството, недоверчив към чужди хора. Известен недостатък обаче е неговата малко прекалена агресивност, възбудимост и „дълга памет ", което го прави понякога опасен домашен компаньон, особено ако не бъде обучено правилно в млада възраст.